Историята на едно ястие… Сладолед!

Историята на ледената сладост води своето начало в древността. Праобразът на сладоледа се появил в Китай, където преди повече от 2500 години приготвяли разхладителна смес от сняг и мед. С подобен еликсир се ободрявали и Александър Македонски и приближените му, връщайки се от тежки сражения. Те смесвали сняг с вино и плодов сок. Римляните също били доста изобретателни в това отношение, имайки предвид, че техният “сладолед” се приготвял от сняг, мед, розова вода, плодове и смоли.

     Някои кулинарни изследователи твърдят, че рецептата на сладоледа е донесена в Европа през XIII век от добре известния пътешественик Марко Поло. Други пък смятат, че сладоледът е открит в Катания (Сицилия), където е направен първият изкуствен лед в света.

За създател на днешния сладолед се приема главният готвач на френския крал Франсоа I (1494-1547), който бил задължен да пази в дълбока тайна своето изобретение. Така кралските дворове на Австрия и Германия дълго време трябвало да се задоволяват с подобие на сладоледа, наричано “водата на Бензари”. Столетие по-късно рецептите за сладоледа със сметана и краве масло се появяват в английски и френски кулинарни книги. Що се отнася до разновидностите на сладоледа, смята се, че изобретатели на шоколадовия сладолед са австрийците, а сладоледите-асорти с топинги от ядки, парченца бисквити, сиропи и ликьори – кулинарна идея на италианците.

     През 1760 г. в Париж е открито първото заведение “Кафе-сладолед”, собственост на предприемчивия флорентинец Проколио Кутели. Четиринадесет години по-късно Филип Лензи, доставчик на хранителни продукти, оповестил в нюйоркските периодични издания, че наскоро е пристигнал от Лондон и ще продава различни сладки изкушения, в това число и сладолед.

През 1813 г. Първата дама – Доли Мадисън, съпруга на президента Джеймс Мадисън, организира бал по повод встъпването в длъжност на съпруга й и поднася на всички официални гости именно сладолед, като зашеметяващ десерт в тон на събитието. В средата на XIX век рецептата на сладоледа се разпространява с бърза скорост. Насладата от него става достъпна за все повече хора, като в Балтимор, Бостън и Ню Йорк започва промишленото му производство. Интересното е, че в помощ на производството му Нанси Джонсън от Ню-Джърси изобретява ръчния фризер, с чиято ръчка и неспирното ѝ въртене сладоледената смес се разбърква между слоеве сол и лед, докато се замрази. Това се случило през 1846 г., но официалното патентоване на изобратението станало две години по-късно, записано като Патент на Джонсън за фризер за сладолед.

Изобретяването на хладилни машини през XIX век бележи нови пътеки в сладоледената индустрия, тъй като именно по това време английският изобретател Томас Мастърс измислил машината за сладолед, а съвсем скоро в Сейнт Луис бил демонстриран и първият автомат за вафлени фунийки за сладолед, известен като “кифличката на ескимоса”. Няколко години след това се появили и първите сладоледи на клечка.

Оттогава сладоледът винаги е в първите няколко позиции в класацията за любими десерти. Днес пазарът е богат на огромно разнообразие от сладоледи – с различни вкусове, аромати, цветове, ефектни опаковки и т.н. Според своя състав, сладоледът може да бъде сметанов, млечен, шоколадов, плодов или с вкус на ядки. Разбира се, вариациите и комбинациите могат да са стотици! Лятото е сезонът, в който консумацията му е пик, защото кой не обича леден сладолед под жаркото слънце? А кой е вашият любим сладолед?

Автор: Ивана Иванова, Кулинарна работилница
Снимки: genttesa.jor.br, speakzeasy.wordpress.com, victorianweb.org, cremeallure.com, thewhoot.com.au