Сочна лимонова баклава с грис и орехи

Сочна лимонова баклава с грис и орехи

Ах, тези ориенталски сладкиши! Според разбиранията на европейската кухня, вкусът им може би е прекалено сладък, може би са прекалено калорични, но именно това е същността на Изтока. Тези сладкиши са създадени с кулинарната мисия да доставят душевна наслада, а самата им консумация е като ритуал, който сближава и обединява.
Да се говори за ориенталските сладкиши, и да не се спомене известната баклава, е просто невъзможно! Този опияняващ десерт е неделима част от кулинарните традиции на Изтока, но е и изключително популярен в гръцката и българска кухня.
Сладките легенди за появата на баклавата вероятно се десетки на брой. Една от историите гласи, че през 1473 г. баклавата е десертът, създаден от опитните готвачи в двореца “Топкапъ” в Истанбул специално за султан Мехмед ІІ. Противоположно на нея, друга история ни пренася приблизително в VІІІ век пр. Хр., когато в древна Месопотамия се приготвял печен десерт от слоеве точени кори, мед и счукани ядки. Какъвто и да е пътят й до днес, баклавата получава своята грандиозна слава от ХV до ХІХ век на територията на Османската империя, приготвяна в изисканите кухни на султани, паши и везири. Този десерт олицетворява празничност и богатство, поради което до началото на ХХ век е бил достъпен единствено за много богатите хора. В наши дни всеки човек може да опита баклава – било то закупена от близката сладкарница или приготвена в домашни условия. В този смисъл, приготвянето на домашна баклава е изключително разпространена практика в България по Коледа и в навечерието на Нова година. Толкова е опияняващо домът ни да ухае на печени ядки, разтопено масло, лимонова кора, ванилия и захарен сироп! Да, точно така ухаят любимите зимни празници! Ако искате да се насладите на точно такова ухание и на невероятния вкус на щедро сиропирана баклава, тази рецепта е точно за вас!

За начало се приготвя сиропът, като в дълбока тенджерка или касерола се смесват 1 литър вода и 1 килограм захар и се варят 15 минути. Щом се свали от огъня, в сиропа се добавят 2 прахчета ванилия и сокът на 1 лимон, след което се оставя настрана, за да изстине.

     Готовите кори се разстилат върху работния плот. 300 грама от маслото се разтопяват на умерен огън, а в подходящ съд се смесват количеството грис и количеството захар. Взема се първата кора, поръсва се с разтопено масло и сместа от захар и грис. Върху нея се поставя вторият лист, който също се поръсва с масло, грис и захар. С третият лист от корите се прави същото. Четвъртият лист се поръсва с масло, орехови ядки, които предварително са счукани в хаванче, и настъргана лимонова кора. Следващите три слоя се обработват както първите три. Осмият лист отново се поръсва с разтопеното масло, орехи и лимонова кора, следван от три слоя с масло, захар и грис. На този принцип баклавата се сглобява до 18-ти лист.
Наредените една върху друга кори, се нарязват на квадрати с приблизителни размери 6 на 6 см. Всяко квадратче се прегъва на две, притиска се, за да запази правоъгълна форма. Правоъгълните парчета се подреждат в правоъгълна тава, намазана с масло. Разтопява се остатъкът от маслото и с него се намазва повърхността на баклавата, след което се слага да се пече в умерена фурна до златисто. Още гореща, изпечената баклава се залива със студения сироп на 3 пъти през интервал от 5 минути. След това се покрива и се оставя да престои 48 часа, за да може сиропът да попие добре и да я направи истински неустоима, сладка и сочна.