Благословената вечеря – това е вечерята на Бъдни вечер, когато всички християнски семейства се събират около обредната трапеза, посветена на домашното огнище и на всичките им предци и родственици, които вече не са между живите, но също са част от семейството. Този свят празник олицетворява очакването на раждането на Христос, което е символ на ново начало, на вярата и надеждата в доброто. Тази вечер е наричана още “Малка Коледа”, “Суха Коледа”, “Кадена вечеря”, “Крачун”.
Три са ключовите моменти, имащи най-важно значение в обредността на този ден: бъдникът, празничната трапеза и коледуването. Какво е бъдник? Каква е неговата символика?
 |
|
| Бъдник (Източник: www.hera.bg) |
Бъдникът е дъбово, буково или крушово дърво, което е специално отсечено и донесено в дома за Бъдни вечер. След като в широкия му край се пробива отвор, който се запълва с вино, зехтин, восък и тамян, бъдникът се миросва с масло, предварително осветено в църква, и едва тогава се поставя в огъня. Според това, как гори и изгаря, се гадае за бъдещето на семейството за предстоящата година.
Вторият важен момент е трапезата. Тя е празнична и изобилства от постни (и единствено постни) ястия, които трябва да са 7, 9 или 11 на брой. Специално място заемат обредните хлябове (погача, божичник, колак, боговица, коледарски краваи – прави или плетени) и баниците – с плънка от булгур, празеник (баница с праз), зелник (с плънка от кисело зеле), както и обичаният тиквеник.
 |
| Постна содена пита (Източник: www.bg-mamma.com) |
По традиция се приготвя популярната постна содена пита, в чието тесто се слагат “късметчета” като паричка, бобено зърно, дървена клечка, копче и др. Поверието гласи, че в чието парче от питката за Бъдни вечер се падне паричката, негов ще бъде късметът през следващата година. Обикновено тя се приготвя от брашно, вода, сода за хляб, сол и растителна мазнина.
 |
| Традиционен тиквеник |
Изключително типична за тази празнична вечеря е сладката баница с тиква, известна като тиквеник. Ароматната комбинация от тиква и орехи, заключени между слоеве тестени кори, прави тази баница любима и за малки, и за големи. Нещо повече, толкова е вкусна, че може да бъде част и от коледната трапеза, когато в съставките й, освен растителна мазнина, може да се добави масло. Рецептата за традиционен тиквеник за Бъдни вечер можете да прочетете тук.
Сред другите традиционни ястия за тази вечеря са сармите от кисело зеле или лозови листа, пълнените червени чушки, джурканият боб, боб чорба, орехови ядки, смесени с чесън.
 |
| Постни зелеви сарми |
Зелевите сарми са символично българско ястие, което освен на обредната трапеза в нощта преди Коледа, може да бъде чудесна част от ежедневното меню през всички зимни месеци. Най-традиционната им постна плънка е от лук и ориз, но могат да се приготвят още с боб, леща, гъби, стафиди и орехи. Една вкусна рецепта за постни зелеви сарми с плънка от ориз можете да прочетете тук.
Не по-малко достойни да бъдат сложени на масата, са сармите от лозови листа – прекрасен полъх от средиземноморската кухня.
 |
| Лозови сарми с ориз и стафиди |
Специално за Бъдни вечер “Кулинарна работилница” препоръчва рецептата за лозови сарми с ориз и стафиди.
Друго предложение със средиземноморски акцент, което също е типична част от примерното меню на Бъдни вечер, са пълнените сушени чушки. Както и при сармите, пълнежът им може да е повече от разнообразен – ориз, булгур, боб, царевица. Какъвто и да е изборът ви, резултатът ще бъде опияняващо вкусно ястие, тъй като, дори в сушено състояние, червените чушки са все така вкусни и ароматни.
 |
| Пълнени сушени чушки с боб и ориз |
Добър избор за празничното меню в тази вечер биха били пълнените сушени чушки с боб и ориз. Още едно апетитно предложение за сушени чушки за масата на Бъдни вечер е рецептата с пълнеж от ориз и царевица, която можете да прочетете тук.
На празничната трапеза на Бъдни вечер задължително трябва да има и варен ошав, пресни и сушени плодове, варена тиква, мед, глави чесън, орехи, различни туршии, ракия и червено вино. Смята се, че колкото по-пищна и богата е трапезата на Бъдни вечер, толкова по-добра, благосклонна и плодородна ще е новата календарна година за цялото семейство. Щом трапезата е подредена и всички са около нея, най-старият член на семейството прекадява с тамян храната и всички помещения в дома. След този ритуал отново той разчупва празничния хляб, дава по парче на всеки и така се поставя началото на вечерята.
Третият, финален етап на святата вечер е коледуването – един от много старите и традиционни български обичаи. Времето за коледуване настъпва точно в полунощ в нощта на Бъдни вечер. Коледарите са млади мъже, но може да участват и такива, които са семейни. Водачът на коледарската група е наричан “станеник”. Начело с него, облечени в български народни носии и закичени с чемшир или бръшлян калпаци, коледарите обхождат всички домове в околността, пеейки традиционни коледни песни за късмет на стопаните и за благополучие. Стопаните пък даряват на коледарите коледни краваи, боб, брашно, месо, вино и др. Коледуването продължава най-късно до изгрев слънце и с това завършва празнуването на Малката Коледа.
