Пълнени чушки с кайма и ориз

Оценена от гастрономи по целия свят, традиционната българска кухня се характеризира с разнообразие от вкусове, екзотичност, деликатна пикантност и вековни кулинарни традиции, обединяващи европейски и близкоизточни влияния. Типична черта от националните ни кулинарни навици е едновременната топлинна обработка на месо и пресни или консервирани зеленчуци, което придава на ястията неповторими вкус и аромат. Това, разбира се, не е случайно. Векове назад българите почти не са разполагали със собствени фурни, което ги е принуждавало да отнасят подготвеното за печене ястие с всичките му съставки в обществени фурни. Навлизането на нови технологии не е нарушило особено тази практика, но пък е изиграло основна и положителна роля в изграждането на специфична кулинарна индивидуалност.

     За главната героиня в настоящата рецепта в книгата си с кулинарни рецепти “Ела, Боже, да ядем” известният литературен историк Кръстьо Куюмджиев отбелязва с полусериозен тон как го обземало съжаление и дори чувство на вина, сещайки се за народите, които не познавали печените чушки. Това бил един от примерите за несправедливото устройство на света.

     Освен в печено състояние и под формата на салата с олио, оцет и чесън, зелените и червени пиперки в българската национална кухня са известни с рецептите за пълнени пиперки с плънка от мляно месо, ориз, зеленчуци, яйца, сирене и др.

     Смята се, че чушката произхожда от Гватемала и Мексико, където местните индианци са започнали да я култивират още преди 2000 г. пр. н. е. В Европа тя е пренесена едва през 1493 г. от корабния лекар Чанца, придружавал Христофор Колумб по време на неговото плаване през Атлантическия океан. Първите семена били подарени от Чанца на испанската кралица Изабела. След като била отглеждана в Испания, години след това чушката “достигнала” Италия и Балканския полуостров, където изключително се харесала на турския бей, управляващ по онова време. През ХVІІІ век изкушаващият зеленчук вече завладял цяла Европа и познатите сортове наброявали над 30, а в края на ХVІІІ и през ХІХ век български градинари, които създали редица сортове пиперки, ги пренесли и в Австрия, Унгария, Германия, Чехия, Словакия и други европейски страни. Благоприятният европейски климат помогнал на компетентните градинари да създадат едрата и месеста пиперка със сладък вкус, подходяща за готвене и пълнене. Този вид чушки бързо се вписали в средиземноморската кулинарна традиция, продължавайки вълната на характерните за нея ястия с пълнени зеленчуци, като зелеви сарми, лозови сарми, пълнени тиквички и т. н.

     Най-популярната българска рецепта за пълнени чушки е с вкусната плънка от ориз, лук, мляно месо и подправки, които са предварително задушени, а след това се разпределят в определен брой почистени чушки, които се запичат на фурна. Готовото ястие може да бъде залято със сос Бешамел или с кисело мляко. Мислите ли, че бихте останали безразлични пред това кулинарно изкушение?

Необходими  продукти:
8-9 бр. едри месести чушки
0.500 кг. кайма
1-2 глави кромид лук
200 гр. бял ориз
1-2 домата
3-4 с. л. растителна мазнина
½ ч. л. млян черен пипер
1 ч. л. червен пипер
сол
вода

 

     Нарязаният на дребно кромид лук се задушава в мазнината, докато омекне и стане леко прозрачен, след което към него се прибавя каймата, като се разбърква често и с енергични движения, за да стане на трохи. Отделно оризът се почиства и измива. Добавя се към каймата и лука, когато каймата вече се е запържила. Пърженето продължава няколко минути. Добавят се подправките, след тях настърганите домати и сместа се разбърква добре. Накрая към всичко се налива една чаена чаша гореща вода и плънката се оставя да къкри за кратко, докато оризът набъбне. Отстранява се от огъня и се оставя да изстине.

     През това време се подготвят и чушките. Измити добре, те се почистват от семките, след което се пълнят с апетитната плънка и се подреждат в подходяща тава. В нея се налива вода, колкото да покрие 1/3 от чушките, и ястието се пече в предварително загрята фурна на около 200`С. Щом се запекат от едната страна, чушките внимателно се обръщат от другата и се допичат до готовност.