Великденски козунак

Месенето на обредни хлябове е стара традиция, намерила постоянно място в кулинарните нрави на българите. Обредните хлябове за Великден също са част от националните ни традиции, напомнящи в голяма част за коледните. Ровейки се дълбоко в огромната фактология по темата, се оказва, че съществуват поне 140 вида обредни хлябове, познати като боговица, светец, меденик, яйченик, плетеница, кукла, колач, кравай.   Козунакът е нещо като градската версия на селските обредни хлябове, различаващ се със своята сладост и начина на приготвяне.

     Проучванията водят до заключението, че козунакът като кулинарна придобивка се е появил първо в Полша, а след това е преминал и в съседните страни. През ХVІІ век полският крал Станислав Лешчински като изгнаник във Франция и, използвайки придворните готвачи, способствал за разпространяването на козуначния хляб в Западна Европа.

     В България козунакът е пренесен от Румъния някъде в първите десетилетия на ХХ век, като и самата дума е дошла в българския език от румънски.

     Днес козунакът вече не е единствено религиозен символ, свързван с Христовото Възкресение, а тестен продукт, който целогодишно можем да намерим в търговската мрежа. Рецептите варират от чисто козуначено тесто до такова, в което се добавят орехи, стафиди, локум и др. Приготвянето му изисква не малко време, много месене и специални условия в помещението, в което се меси и втасва тестото. Истински добрият козунак трябва да е добре бухнал, а късането му да бъде “на конци”. Ако имате смелостта да си направите и изпечете козунак сами, изпълнявайте всичко стъпка по стъпка, точно както е описано в дадената рецепта, и направете така, че работното помещение да е топло. Това ще ви гарантира един добър резултат, дори да не е най-доброто, което може да бъде. Това е така, защото козуначеното тесто наистина е много капризно. И все пак, нищо не може да се сравни с домашно приготвения козунак.

 

Необходими  продукти:
1 кг бяло брашно
14 г суха мая
6 яйца
300 г захар
1 ч. л. захар
щипка сол
100 г краве масло
200 мл вода
200 мл прясно мляко
1 лимон
1 жълтък

 

 

     Маята се слага в купичка и си залива с хладката вода, захарта и щипка сол. Разбърква се и се оставя да се разгвори добре.

В дълбок съд се пресяват 250 грама от брашното и се смесват с разтворената мая, бъркат се няколко минути и квасът се оставя да втаса за 20-25 минути. В друг дълбок съд се разбиват яйцата, захарта и млякото, което трябва да е леко затоплено, и се поставят на водна баня с умерена температура, като се разбиват непрекъснато, докато сместа се постопли и стане пенлива. С тази смес и втасалата мая се замесва останалото брашно, което също е пресято, и се прибавя и настърганата лимонова кора. Тестото се меси бавно, продуктите се смесват постепенно, като в същото време се добавя и по малко от маслото, разтопено предварително на тих огън. Целта е да се получи меко и много еластично тесто, а по повърхността му да започнат да се появяват мехурчета. Това е знак, че сме на прав път.

     Омесеното тесто се оставя на топло, завито с дебела кърпа, за да втасва час и половина-два, докато увеличи обема си няколко пъти. Правейки леко вдлъбнатина с пръст, то бързо трябва да се възстановява до предишното си положение.

     Втасалото тесто отново се омесва с намазани с мазнина ръце. При необходимост може да се използва още минимално количество брашно. Козуначеното тесто никога не се реже, а се къса, така че, разделя се на шест равни парчета и от всяко парче се оформя фитил, като едната ръка върти в едната посока, а другата в другата. Това действие се извършва внимателно, за да отделните фитили да са равномерни от начало докрай. От три готови фитила се сплита плитка. Двете тестени плитки се поставят в намазнена правоъгълна тава и отново се оставят да втасат за около час.

     В малка купичка се разбива един жълтък и с помощта на четка с него се намазват плитките, след което тавата се слага в предварително загрята фурна на 150-160`С и козунакът се пече до златисто за приблизително 40-50 минути. Щом е готов, се оставя да изстине във вече изключената фурна. По желание може да се глазира със захарна глазура, направена от разбит на сняг белтък с 1 с. л. захар и 1 с. л. сок от лимон.