19.06.2016 г.

На трапезата на прадедите ни - поглед към менюто на древните гърци, египтяните и древните римляни

     Какви са били хората преди нас? Как са живеели, как е протичало ежедневието им? Съществуват изключително много исторически източници, свидетелстващи за конкретни събития или загатващи за такива още преди хиляди години. Каквото ѝ да се е случвало обаче, има една вечна тема, а тя е осигуряването на прехрана, зависещо от географско положение, климатични условия, социални условия и пр. Нека направим едно пътешествие в света на храната, тръгвайки от времето на Древните гърци и заедно с това, да проследим оценката за всяко отделно меню.

Древните гърци (V в. пр. н. е.)

     Сухият и горещ климат, съчетан с изключително неплодородна почва, са принуждавали гърците да се хранят доста оскъдно откъм разнообразие. Те са консумирали най-вече продукти, приготвени от пшеница и ечемик. Закуската им, например, състояща се винаги след изгрев слънце, често е представлявала просто хляб, натопен във вино. На обяд отново са консумирали хляб във вино, съчетавайки го с маслини, смокини, сирене или сушена риба. Те са имали едно специфично ястие, наричано "Опсон", приготвено от зеленчуци, лук, маслини, месо, риба и плодове. Освен обичайния хляб, на трапезата им винаги са присъствали сиренето и чесънът. От видовете риба най-често са се хранели със сардина и аншоа, а също и с миди, сепии, калмари и други морски обитатели.
     Вечерята е била най-богатото хранене за деня. Осъществявала се е до залез слънце и се е състояла от наличните зеленчуци, плодове, риба и медени питки.
     Основната напитка е била виното и за да има достатъчно количество от него, то се е разреждало. Да се пие в чист вариант се е считало за недопустимо. Същото се отнасяло и за млякото. Основната му функция била не толкова за пиене, колкото за направата на сирене.
     Тъй като нямали никакви прибори, древните гърци са се хранели с ръце. Хлябът често бил използван за загребване на гъсти супи, а също и като средство за почистване на ръцете.
Коментар на менюто: Това е меню, което е добре балансирано и приемливо и в наши дни. Благодарение на изобилстващия чесън и риба артериите са се запазвали в добро състояние, а това е действало ползотворно за правилното кръвообръщение.

Египтяните (2000 г. пр. н. е.)

     Основни ястия на египетската кухня били хлябът и бирата, приготвени от ечемик. Египтяните обичали да хапват и печено от крави, овце, кози, които отглеждали в изобилие. Домашните птици и рибите също били от предпочитаните за тях. По-дребните пернати били почиствани, изсушавани и консервирани в саламура, а по-едрите - изпичани. Празът, фасулът, ряпата, краставиците, марулите и други зеленчуци присъствали постоянно на трапезата, а виното и сиренето повечето хора си произвеждали сами.       Тогавашните хора понякога разнообразявали менюто си с дивеч, както и с диви плодове и корени. Захарта не се употребявала, а на нейно място се използвал мед, с който подслаждали сладкишите от брашно, приготвено от фурми или фий. За десерт изпивали по чаша шаде, високоалкохолна напитка от нарове. Това обаче, било по-скоро на "трапезата" на богатите египтяни, докато бедната част от населението трябвало да се задоволява най-вече с хляб, грах, боб и подобен тип варива, а месото било рядкост, като привилегия да го консумират имали най-вече работниците в Деир ел Медина, които получавали месни провизии, но само на специални празници.
     Кухните на египтяните най-често били в някой от ъглите на двора с отворени тавани или най-много - покрити с клони. Готвенето се осъществявало в създадени глинени пещи или над открит огън. За подпалване използвали дърва или дървени въглища. Относно подготовката на ястията, за египтяните е сигурно, че са използвали сол (Hmat) и масло, както и много подправки, които в случай, че кулинарните изследователи са идентифицирали правилно, са, например, кимион (tpnn - tepenen), копър (jms.t - ameset), кориандър (Saw - shaw), оцет (HmD - hemedj), горчица, канела и розмарин (сред подаръците на Рамзес III към храмовете) и див риган.
     Обикновените египтяни се хранели в глинени съдове, а посудата на богатите често била от бронз, сребро или злато. Ястията се консумирали с върховете на пръстите на ръцете, а след вечеря всички измивали ръцете си с малко вода, разпределена в купички.
Коментар на менюто: Смесването на хляб и бира води до бърза ферментация на нишестето и скорбялата, съдържащи се в пшеницата и ечемика. Заключението е, че египтяните са употребявали прекалено много алкохол, което никак не е благоприятно за черния дроб, но от друга страна, антиоксидантите в растителните храни в не малка степен са смекчавали последствията от неразумните количества алкохол.


Римляните (I в. пр. Христа)

     Знаете ли от какво се е състоял един порцион на всеки римски легионер? Отговорът е: сланина, сирене и "поска" - последното е смес от вода и оцет, консумирани заедно с пшенични питки. Бойците собственоръчно смилали дневната си дажба от 900 гр. пшеница, а като легионери имали привилегиите месото им да бъде осолено и от време на време да имат възможност да консумират наденици, пилета и свински бъбреци, считани за лукс. Понякога се радвали и на подаръци от семействата си: фурми с пълнеж от смлени орехи или кедрови ядки, чушки, изпържени в мед, и бисквити, които първо се запържвали, а след това се овалвали в мед.
     Що се отнася до общия облик на древната римска кухня, тя в много голяма степен носела влиянието на гръцката култура. Всъщност, статутът на империя също повлиял на това, да се зародят много нови кулинарни навици и техники за готвене. В началото различията между социалните класи не били много големи, но те се увеличавали с разрастването на империята. 
     В ниските слоеве на обществото рутината все пак се запазила в годините. Обикновените римляни се хранели с обичайни неща за района на Средиземно море - ечемик, зехтин, вино, леща, краставици, лук, чесън, маруля, плодове като ябълки и смокини, орехи, а понякога сирене и яйца. По-заможните имали възможността да разнообразяват менюто си с говеждо, свинско, агнешко, пилешко, риба, миди и охлюви. Само много богатите консумирали екзотични ястия, като такива с жираф, щраус, лъв и паун. Обичайната им напитка, докато се хранели, била mulsum - смес от вино и мед.
Коментар на менюто: Римските воини си набавяли енергия от зърнените храни. Сланината и наденицата в разумни количества се усвоявали сравнително лесно от организма, като това било благодарение на голямата им физическа активност. Но най-вероятно недостиг на витамини, поради изключително рядката консумация на плодове, обяснява бързото изтощаване на бойците.
Относно менюто на местното население, по-бедните са се хранели балансирано и здравословно с храна, наситена с витамини и фибри, но не винаги са си набавяли нужното количество белтъчини и калций. Богатите поддържали умереността във всичко, което консумирали, дори имали достъп до деликатеси, които и в наши дни могат да са привилегия на наистина богатите.

Автор: Ивана Иванова, Кулинарна работилница
Снимки: soporte-tecnico.tk finedininglovers.com crystalinks.com


0 коментара:

Публикуване на коментар

Тук можете да коментирате тази публикация: