13.06.2016 г.

Бирата - кехлибареното чудо

Историята на бирата

     Историята на популярната кехлибарена напитка води началото си още в края на IV хилядолетие пр.н.е., когато по плодородните поля на Междуречието шумерите са засели ечемик и двузърнест лимец, който е житно растение, наподобяващо пшеница.
     От изображенията по намерените глинени плочи може да се стигне до заключение, че по това време ферментацията на житните култури е била позната и от тях се е варяла бира. В Лондон се съхранява най-старото доказателство: "Монумен бльо", показващ как се лющи лимец за жертвена бира, посветена на богинята Нин-Хара.
     Известно е още, че древните египтяни са пиели бира още през 1750 г.пр.н.е. Според преданието Озирис бил почитан не само като бог на земята и плодородието, но и на бирата. С нея се освещавали родовете на фараоните и жреците на Тива и дори в отвъдния свят тя ги съпровождала заедно с печена гъска.
     Според други източници в първоначалния си вид бирата е измислена в Индия. Тя се правела от изсушени и счукани корени, съдържащи скорбяла, размесена с вода. Много по-късно неизвестен германец прибавя хмел, което придава на бирата горчив вкус, а още по-късно в нея започва да се слага и малц за облагородяване на вкуса й.


Кога бирата се появява в България?

     В България пенливата течност става позната благодарение на революционерите на Лайош Кошут. След разгрома на революцията в Унгария през 1848 г. той заедно с група съратници емигрира в Турция. Но тамошните власти заселват изгнаниците в Шумен. Изглежда, че бирата доста е липсвала на бившите поданици на австрийския император, защото скоро след установяването си в града те инсталират мелница и казан за варене на пиво.
     В първите години след Освобождението в Шумен бира вари Ради Желязков. Неговото производство било примитивно и напитката приличала по-скоро на боза. Началото на модерното производство на бира е положено през есента на 1882 г. от чеха Франц Милде. Той и още петима нашенци образували първото Българско пивоварно дружество.
     Днес в България бира се вари в 13 града.

Как да познаем качеството?

     Качеството на една бира се измерва в проценти, като е важно да се отбележи, че това не са градуси, а показатели по отношение на това колко грама сухо вещество е вложено в 100 мл. бира, преди ферментацията ѝ. Алкохолният градус се получава след ферментацията на екстракта и рядко надвишава 4%. Обикновената бира е с период на отлежаване от 20 дни, а специалното пиво - от 60 дни. Консумира се охладена от 8 до 19 градуса. При дегустация се налива отвисоко по начин, спомагащ образуването на 8-10 см. пяна, която трябва да се задържи 5 минути.
     
Истинската бира съдържа 90% вода, бирена мая и по 250 гр. на 100 литра малц и хмел. В някои марки се допуска добавянето на царевичен грис, глюкоза и оцветители. Ако е от типа карамел малц, малцът се карамелизира без участието на захар.
     Пилзенската бира, например, е най-светлата бира и се смята за европейска. Характеризира се с цвят на светъл кехлибар с мек вкус и аромат на хмел, като е и силно газирана. Такива са и повечето бири, претендиращи за автентичност. Те не подлежат на стабилизиране и издържат една седмица.
     Мюнхенската бира е тъмна и оцветена, с плътен и подчертан вкус.
     Бирата от Дортмунд пък е тъмна като нощ и изключително горчива. Специалната е с годност от три месеца. Плътна, горчива, газирана и с от 12,5 до 13 процента.

Наистина ли бирата е полезна?

     Да, би могло да се каже, че кехлибарената течност може да бъде и полезна. Един от много утвърдените немски лекари Карл-Хайнц Рикен съветва бирата да се пие студена, тъй като не само разхлажда в горещите дни, но и нормализира работата на сърцето и кръвообръщението, понижава артериалното налягане и предпазва от инфаркт. Доктор Рикен установява, че всичките ѝ съставки са полезни. Бирата съдържа много витамини, белтъчини, минерални соли и въглехидрати, а съдържанието на B-комплекс оказва добро влияние върху нервната система и подобрява метаболизма.
     
Твърдението, че консумацията на бира действа подуващо на корема, е един от многото митове за пенливата течност. Доказано е, че ако човек изпие 1 литър бира, отделителната му система ще отдели над литър течност, докато при 1 литър вода организмът отделя по-малко от 400 мл. По отношение на така наречения "бирен корем", той не е следствие от пиенето на бира, а от нейното свойство да възбужда апетита. С други думи, ако съумеете да не прекалявате с храната, докато пиете бира, бирата сама по себе си няма да наруши добрата ви форма. Ето едно интересно сравнение между калоричността на бирата и някои други продукти:

100 мл. бира съдържат 45 ккал.
100 мл. сайдер съдържат 47 ккал.
100 мл. бяло вино съдържат 85 ккал.
100 мл. червено вино съдържат 80 ккал.
100 мл. ракия съдържа 193 ккал.
100 мл. ром, бренди или джин съдържат 231 ккал.
100 мл. коняк съдържа 228 ккал.
100 мл. ликьор съдържа 242 ккал.
100 мл. мляко съдържат 65 ккал.
парче торта съдържа до 450 ккал.

     За да има бирата наистина ползотворно действие върху организма, с нея не трябва да се прекалява. Ежедневната ѝ консумация води до понижаване нивата на магнезий в организма, което от своя страна предизвиква отпадналост, спазми в мускулите, повишено напрежение и непълноценен сън.

Кои са бирените шампиони?

     
Страните, които безспорно могат да претендират за шампионския приз, са четири: Германия, заради количеството бира, изпивано годишно от всеки жител - около 140 литра, Белгия, заради огромния асортимент на бирения пазар, Ирландия, заради многобройните бирени фиести, заливащи страната целогодишно, и накрая, но не на последно място - Чехия, заради приноса ѝ в развитието на бирената промишленост.
     Ако вие имате своя любима бира, намерете своя позитивен повод, особено през летните дни, налейте си и я споделете с приятели! Наздраве!

Автор: Ивана Иванова, Кулинарна работилница
Снимки: smithsonianmag.com, miriadna.com, thegingerman.com, menshealth.com, huffingtonpost.com

0 коментара:

Публикуване на коментар

Тук можете да коментирате тази публикация: