24.06.2015 г.

Еньовден - 24 юни

На 24 юни по Юлианския календар се празнува рождението на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен - празник, познат в народния бит, като Еньовден. Известен е още и като : "Летен Ивановден", "Билкобер", "Св. Иван Бильобер". Свързан е с деня на лятното слънцестоене, затова е смятан за голям празник наравно с Коледа, Великден и Гергьовден.
Това е най-дългият ден в годината, от който слънцето тръгва към зимата.

Поверия и обичаи, свързани с Еньовден

     Вярва се, че най-лековита е росата преди изгрева на Еньовден, а той се посреща с лице към слънцето и всеки наблюдава сянката си. Цяла ли е, човекът ще е здрав през годината, непълна ли е, има опасност от разболяване.
     В нощта преди лятното слънцестоене билките са на върха на лечебните си качества. Магическа сила в нощта срещу празника и през целия ден има и водата. При залез слънце от чист извор се взема мълчалива вода за лечение.
     Народът ни вярва, че на света има 77 болести и половина. Всяка си има своя ден, в който може да поразява хората. Веднъж в годината, точно на Еньовден, всички болести се събират заедно да празнуват. Хората са ги представяли като млади мъже и жени, които се веселят, къпят се, кичат се с венци.
     Преди да е изгряло слънцето на 24 юни, моми и момци, начело с кумицата, избрана на Цветница, отиват на полето. Там берат еньовче, комунига, овчарска тинтява, вратика и иглика и всякакви други лековити треви. От тях вият голям венец и се провират през него за здраве. През него минават и всички болнави от селото. На много места пеят и песента за дивната Ангелинка. Тя се хвалела, че няма мъж, достоен за нея. Чул я огнен змей, престорил се на русокос хубавец и така я взел за жена. Завел я във вселенските си покои и всяка година на Еньовден се превръщал в лековит венец, отново заради нея.
     Любопитното е, че билките, откъснати на празника, задължително трябва да са 77 и половина, колкото са и болестите. Те се изсушават и се пазят до следващата година. Венецът остава само за болните деца, те се кадят с тревите от него. На този ден се берат и метлите, защото се вярва, че пазели от лоши духове и талъсъми. Тогава се събират и омразни и любовни билки, за разлъка и щастие. Преди залез млади и стари се къпят в реки и вирове - местата, където са се къпали и болестите, за да се предпазят от тях.
     На Еньовден пъдарите пазели стадата и нивите от бродници. Така наричали магьосниците. Представяли си ги като стари баби, които можели да отнемат плодородието или да пресекат млякото на стадата или да ги преместят от едно поле в друго. Затова на Еньовден са държали бабите, за които се говорело, че са магьосници, заключени вкъщи.
     На този ден именния си ден празнуват хората с имена: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янка, Янко, Янчо, Деян, Дияна.

Автор: Ивана Иванова
Снимки: Gardenphotos.com , Livingherbaltea.com 

0 коментара:

Публикуване на коментар

Тук можете да коментирате тази публикация: