24.11.2014 г.

Ризото с гъби печурки

В която и точка на света да отидете, един от най-често срещаните хранителни продукти ще бъде оризът. Той е ценен не само с високите си стойности от витамини, минерали, белтъчини и въглехидрати, но и с привличащия си вкус.
     Любопитното за него е, че в света съществуват над 8000 сорта ориз, а вкусовите им характеристики зависят от климатичните условия и почвата на мястото, където са добити. 
     Много често оризът се прилага в рецепти за оризов пудинг, паеля, ризото, пилаф и др. Настоящата рецепта е за нежно ризото с пресни печурки. Опитайте го!

23.11.2014 г.

Салата от гулия, червено цвекло, моркови и ябълки

Есенно-зимният сезон по традиция преобръща кулинарния ни календар, заменяйки любимите продукти и съставки от пролетта и лятото, с други. Ако и през студените месеци продължаваме да искаме свежи, здравословни и приятно хрупкави салати в чиниите си, то бързата адаптация към промените в търговската мрежа е задължителна. А какво е различното там? Много просто - на пиедестал започват да се издигат все повече и повече кореноплодни зеленчуци, като моркови, ряпа, целина, червено цвекло, гулия, пащърнак, картофи. Истината е, че няма по-подходящи от тях за човешкия организъм през този сезон, тъй като са изключително богати на витамини и минерали, а се разграждат по-бавно в организма, което поддържа чувството за ситост за по-дълго време.
     Различни комбинации от кореноплодни могат да се приготвят и като бомбастично витаминозни сокове, а ако бъдат задушени и подправени със специални сосове и подправки, се превръщат в чудесни засищащи предястия. 
     Тази рецепта обединява моркови, червено цвекло и гулия. Контрастът е подсилен и с участието на ябълки, което прави салатата наистина прекрасна.

14.11.2014 г.

Пухкав хляб с много семена

Хлябът - една от най-древните приготвяни храни. Познат е още от около 10 000 г. пр. н. е., точно от зората на неолита и зараждането на земеделието. Обикновено може да бъде квасен или безквасен, както и да съдържа съставки в комбинация с основните, като яйца, мляко, захар, различни подправки, сушени плодове, зеленчуци, много видове семена и ядки. Характерно за него е често да е с мека, въздушна и ронлива сърцевина, обгърната в тъмна и хрупкава коричка.
     Хлябът е основна храна в Близкия Изток, Северна Африка, Европа, и в много части на Северна и Южна Америка, Австралия и Южна Африка. Тестото за класическия хляб се прави от пшенично брашно и вода, комбинирани с мая, оставя се да увеличи обема си и накрая се пече във фурна. Поради високите нива на глутен, които дават хомогенната текстура и еластичност на тестото, хлебната пшеница е най-често използваната зърнена култура за приготвяне на хляб.
     Други зърнени култури, с които може да бъде приготвян, са твърда пшеница, лимец, ръж, ечемик, царевица и овес, които понякога се срещат и в комбинация с пшенично брашно.
     Любопитен факт е, че хлябът от лимец е много широко използван в Германия, а същият хляб е бил и основна храна в Древен Египет.
По отношение на видовете хляб в Европа, те са може би хиляди, като само Германия претендира, че произвежда над 1300 разновидности на хляб. Там се регистрира и най-голямото потребление на хляб на глава от населението в света, следвано от Чили.
     Най-известни на Балканите са хлябове като бял, пълнозърнест, типов, ръжен, а в последните години изключителна популярност набират безглутеновите хлябове, приготвяни от брашна от бадеми, ориз, царевица и др.
     Белият хляб се приготвя от брашно, съдържащо само сърцевината на зърното. Пълнозърнестият пък съдържа цялото зърно на пшеницата (ядро, трици и зародиш). Към пълнозърнестите хлябове може да се причисли и бял хляб с добавени ядки и семена, за да се увеличи съдържанието на фибри. Точно такава е настоящата рецепта! Вкусен, пухкав хляб, в който изобилстват ленено семе, сусам, слънчогледови и тиквени семки. Чудесна идея за добавка към ежедневното меню, имаща и своите здравословни ползи! Опитайте!

13.11.2014 г.

Сарми от кисело зеле със свинско месо и булгур

Сармите са изкушаващо ястие, което е добре познато по нашите географски ширини, а дългата им кулинарна история е повод за множество спорове за това, коя всъщност е родината им. Състоят се основно от зелеви или лозови листа, увити около вкусен пълнеж от кайма или нарязано на кубчета месо, което може да бъде свинско, говеждо, телешко или смес от тях, комбинирано с ориз или булгур и ароматни подправки.
     Въпреки, че са считани за част от турските кулинарни традиции, сармите са популярно ястие в различни части на Централна и Източна Европа, както и в много държави, които са били повлияни от турската кухня. Трудно е да се каже дали идеята за ястието е дошла от арабския свят или този апетитен полет на кулинарна фантазия се е родил в главата на някой от стотиците готвачи, имали ангажимента да се грижат за изисканото меню на турския султан и семейството му в двореца "Топкапъ" в Истанбул преди няколко века.
     Ясно е, че етимологията на думата "сарма" идва от турски език - от глагола "sarmak", означаващ "завивам". В Турция "сарма" е и взаимозаменяема с думата "долма" ("dolmak" - пълня), но буквалната разлика между двете е повече от очевидна, тъй като за "сарма" се отнася ястието, чиято плънка се увива в някакъв вид листо (зелево, лозово, липово и т. н.), докато под "долма" се има предвид самото пълнене на зеленчуци, като рецепти за пълнени тиквички, пълнени чушки и др.
     В България най-често сармите се правят със зелеви или лозови листа, а обикновено плънката е с ориз, зеленчуци, месо и различни подправки. Могат да бъдат и постни, като често се гарнират с гъсто кисело мляко в натурален вариант или овкусено с чесън и копър. Сервират се топли или студени най-често като основно ястие.
     По стара българска традиция постните лозови или постните зелеви сарми са важен акцент на трапезата за Бъдни вечер. Друг кулинарен триумф, но на сармите с месна плънка, е участието им в любимото зимно ястие капама.
     При приготвянето на сарми често оризът се замества с булгур, жито или елда. Това е често срещана практика в средиземноморската кухня, а и не само. Настоящата рецепта е за сарми със свинско месо, в които оризът е заменен с булгур. Резултатът е божествено вкусно ястие, което ще направи специална делничната ви или празничната ви трапеза. Сармите с кисело зеле със свинско месо и булгур са великолепна идея за част от менюто на Коледа или в навечерието на Нова година.

8.11.2014 г.

Панирани сърнели

Сърнелите са едни от най-примамващите горски гъби, печелейки кулинарни овации със своя невероятен вкус и аромат. Типично за тях е, че в ранното им развитие гуглата им е яйцевидна, а в зрялост, достатъчна, за да бъдат набрани, шапчицата им се разтваря и става почти плоска и с широк диаметър, който при отделните сърнели може да достигне 40 см.
     Изключително характерен белег на този вид гъби е пъпчицата в центъра на гуглата, около която концентрично са разположени няколко броя кръгове, представляващи кафяви люспи на бял, кремав или бледо-кафеникав фон. Месото им е крехко и бяло, а при нараняване може да придобие много лек розов оттенък. Не случайно са ценени толкова много. Те имат не само изключителни вкусови качества, но и не растат навсякъде. Ето защо, са истински деликатес сред горските гъби!
     Сърнелата може да расте най-вече по горски поляни и широки пасища в планините. Не рядко може да бъде видяна в шубраци и храсталаци. За разлика от други гъби, тази не обича прекалено влажното време и расте и при липсата на дъждове от ранна пролет до късна есен.
     Когато говорим за приложенията й в кулинарията, тази гъба не е подходяща за консервиране или сушене, но пък е повече от прекрасна, когато е запържена в масло, комбинирана със зеленчуци, ориз, а и много видове месо. Едно от най-изкушаващите кулинарни предложения с нейно участие е и нейното паниране. Точно такава е днешната рецепта. Насладете й се!

4.11.2014 г.

Вита баница с тиква и ябълки

Настоящата рецепта е за една прекрасна баница със сладка плънка, която би била изключителен акцент и на делничната, и на празничната трапеза във всеки дом. Според исторически източници, съхранили кулинарния път на баницата през вековете, първите приготвяни баници са били с плодов или зеленчуков пълнеж още във времето на прабългарите, а едва по-късно започват да се приготвят и баници със солена плънка, сред които е смятаната за традиционна българска баница - тази, приготвяна с плънка от бяло саламурено сирене.
     И тъй като вече се намираме в сезона на тиквата, няма как да не започнем да включваме този вкусен плод (и зеленчук) в менюто си, а още повече, че тиквата е изключително полезна за човешкия организъм. Характерно за нея е, че има диуретични свойства, улеснява храносмилането, подходяща е при лечение на бъбречни, сърдечносъдови или чернодробни заболявания.
     Връщайки се към кулинарните й приложения, списъкът с рецепти с нейно участие е много дълъг и повече от разнообразен. Тиквата може да бъде главна героиня в супи, салати, печени солени ястия, десертни кремове, сладкиши и всякакви тестени изделия, както и поднесена почти натюр, каквито са печените на фурна тиквени полумесеци, поръсени със захар и канела, например. Освен това, кръглата и оранжева тиква по традиция се използва за направата на плашещи фенери за празника Хелуин.
     Когато говорим за неповторимата баница с плънка от тиква, неминуемо трябва да се отбележи нейното задължително вкусно присъствие на трапезата на Бъдни вечер, а много често и на Коледа. Известният тиквеник, както още наричат баницата с тиква, е намерил място в народните ни традиции и навици, примамвайки с ароматната и сочна плънка от настъргана тиква, комбинирана с орехови ядки. Любопитен факт е, че преди десетилетия традиционно по Коледа са се приготвяли плодови баници с плънка от ябълки, а понякога и с дюли, които се гарнирали и със стафиди, фурми, сушени смокини, фъстъци, лешници, кайсиеви бадеми и др. В течение на времето ябълковите баници постепенно били заменени с традицията в навечерието на Коледа да се приготвя тиквеник или баклава. Така е и до ден днешен.
     Днешната рецепта комбинира тиквена и ябълкова плънка, което превръща получената баница в неустоимо тестено изкушение с осезаем плодов аромат, сочна текстура и мек дъх на канела, което заслужава да бъде част както от трапезата на Бъдни вечер и Коледа, така и част от всеки друг есенен или зимен ден.