30.07.2014 г.

Пълнени тиквички с ориз и кайма

Сезонът на тиквичките тече с пълна пара и ще продължава доста дълго! Появявайки се в търговската мрежа съвсем в началото на пролетта, жълтите или зелени продълговати тиквички, чието използване в кулинарията датира още от ХVІ век, освежават всяка трапеза до късна есен. Няма друг зеленчук с толкова нежна целулоза, която действа успокояващо на стомаха и притежава лечебно въздействие. Ето защо, освен страхотна част от редица вкусни и леки ястия, тиквичките са и невероятно полезни, затова не си ги спестявайте. Няма нищо по-хубаво от разнообразното меню, а с тиквички можете да приготвите салати, супи, хайвер от тиквички, пържени тиквички в кисело мляко, панирани тиквички, тиквички бюрек, кюфтенца от тиквички, пълнени тиквички, огретен с тиквички, мусака с тиквички, киш с тиквички и т. н. Алтернативите са наистина много и би било прекрасно всеки да може да им се наслади поотделно.
     Днешната рецепта за пълнени тиквички е част от популярната от векове практика за пълнене на зеленчуци, типична за кулинарните традиции на Средиземноморието. В същия стил са ястия като зелеви и лозови сарми, пълнени чушки и пълнени смокини.
     Дори самата форма на тиквичките сякаш приканва да бъдат напълнени с всякакви пълнежи, като един от най-класическите и най-разпространените по нашите географски ширини е с ориз и мляно месо. С такъв пълнеж е и настоящата кулинарна идея. Последвайте я!

28.07.2014 г.

Средиземноморска салата с авокадо и риба тон

Авокадото е растителен вид, познат от повече от 8000 години на територията на Централна и Южна Америка, където индианските племена ацтеки и маи са го култивирали, за да го превърнат във важна част от начина си на препитание за столетия напред. Повод за това са високите му хранителни стойности от протеини, минерали и витамини. 
     Необходимо било да изминат доста векове, за да соленият плод, както също го наричат, да стане известен на повече географски територии. Европейците чули за него едва в началото на ХVІ век, когато то било разпространено на обширни територии от Мексико до Перу, а през 1653 г. авокадото най-сетне било внесено от испанци и на Стария континент, като, разбирайки за неговите свойства, испанските моряци започнали да се запасяват със солидни количества от него по време на дългите си плавания. И все пак, първоначално плодовете на авокадото не предизвиквали особено голям интерес, поради малкия си размер, докато през 1911 г. в Европа не се внася сортът "Фуерте", представляващ хибрид между мексиканско и гватемалско авокадо. По-късно - през 1920 г., се появява сортът "Хас", който може би е и най-популярният до ден днешен, опияняващ с превъзходен вкус на пресен лешник, сочна текстура и богата масленост, а един плод може да бъде средно с обем между 200 и 400 грама. Любопитна подробност е, че от 1 хектар с авокадо могат да бъдат добити до 16 тона от плода, както и над 2 тона от ценното масло от авокадо, което успешно се прилага в козметичната индустрия. Днес производството на авокадо сред всички тропически култури заема четвърто място в световен мащаб, а основните му производители са Мексико, САЩ, Чили, Бразилия, Колумбия, Африка, Израел.
     Не е никак случайно, че соленият плод намира своето място и в цветния кулинарен свят. Той може да бъде поднесен като ордьовър със сурови зеленчуци, като съставка в салати, а също и като предястие с морски деликатеси. Чудесна гарнитура е и за риба, и за телешко или пилешко месо. Вкусно е и натурално, поръсено с лимонов сок. 
     Що се отнася до кулинарната визитка на авокадото, едва ли има човек, който да не е чувал за Гуакамоле - известният мус от авокадо с добавени домати, чушки, лук и лимонов сок, характерен за мексиканската национална кухня. Не се разочаровайте, че днешната рецепта няма да е посветена на него, защото новото предложение е повече от свежо, повече от екзотично и повече от неустоимо! Става въпрос за сочна лятна салата, която ще внесе много цвят и красота в дневното ви меню, а и ще ви превърне в истински кулинарни изкусители за близките ви, както и за специални гости. Опитайте я!

15.07.2014 г.

Кьопоолу

Известен с пурпурния си цвят и присъствието си в древната кулинарна история на Средиземноморието и Близкия Изток, патладжанът е сред едни от най-използваните летни зеленчуци в готварството и до ден днешен. Факт е, че той е достъпен в търговската мрежа през всички месеци на годината, но неговият активен сезон започва в разгара на лятото и продължава до октомври. В този период са и най-добрите му хранителни показатели.
     Вкусни кулинарни находки с негово участие са типичната гръцка мусака, френското зеленчуково ястие "Рататуй", турското "Имамбаялдъ", различни зеленчукови гювечи, характерни за повечето балкански национални кухни, и настоящото предложение - апетитното кьопоолу, приготвено от смесени печени патладжани, зелени или червени чушки, домати, чесън. Магията на тази прекрасна салата, която може да бъде и гарнитура към какви ли не ястия, е в начина, по който са обработени продуктите, както и тяхното съотношение. Така се получава онзи вкус, който привлича с лека пикантност и същевременно е мек на небцето. Не си спестявайте това удоволствие!

13.07.2014 г.

Пълнени чушки с кайма и ориз


Оценена от гастрономи по целия свят, традиционната българска кухня се характеризира с разнообразие от вкусове, екзотичност, деликатна пикантност и вековни кулинарни традиции, обединяващи европейски и близкоизточни влияния. Типична черта от националните ни кулинарни навици е едновременната топлинна обработка на месо и пресни или консервирани зеленчуци, което придава на ястията неповторими вкус и аромат. Това, разбира се, не е случайно. Векове назад българите почти не са разполагали със собствени фурни, което ги е принуждавало да отнасят подготвеното за печене ястие с всичките му съставки в обществени фурни. Навлизането на нови технологии не е нарушило особено тази практика, но пък е изиграло основна и положителна роля в изграждането на специфична кулинарна индивидуалност.
     За главната героиня в настоящата рецепта в книгата си с кулинарни рецепти "Ела, Боже, да ядем" известният литературен историк Кръстьо Куюмджиев отбелязва с полусериозен тон как го обземало съжаление и дори чувство на вина, сещайки се за народите, които не познавали печените чушки. Това бил един от примерите за несправедливото устройство на света.
     Освен в печено състояние и под формата на салата с олио, оцет и чесън, зелените и червени пиперки в българската национална кухня са известни с рецептите за пълнени пиперки с плънка от мляно месо, ориз, зеленчуци, яйца, сирене и др.
     Смята се, че чушката произхожда от Гватемала и Мексико, където местните индианци са започнали да я култивират още преди 2000 г. пр. н. е. В Европа тя е пренесена едва през 1493 г. от корабния лекар Чанца, придружавал Христофор Колумб по време на неговото плаване през Атлантическия океан. Първите семена били подарени от Чанца на испанската кралица Изабела. След като била отглеждана в Испания, години след това чушката "достигнала" Италия и Балканския полуостров, където изключително се харесала на турския бей, управляващ по онова време. През ХVІІІ век изкушаващият зеленчук вече завладял цяла Европа и познатите сортове наброявали над 30, а в края на ХVІІІ и през ХІХ век български градинари, които създали редица сортове пиперки, ги пренесли и в Австрия, Унгария, Германия, Чехия, Словакия и други европейски страни. Благоприятният европейски климат помогнал на компетентните градинари да създадат едрата и месеста пиперка със сладък вкус, подходяща за готвене и пълнене. Този вид чушки бързо се вписали в средиземноморската кулинарна традиция, продължавайки вълната на характерните за нея ястия с пълнени зеленчуци, като зелеви сарми, лозови сарми, пълнени тиквички и т. н.
     Най-популярната българска рецепта за пълнени чушки е с вкусната плънка от ориз, лук, мляно месо и подправки, които са предварително задушени, а след това се разпределят в определен брой почистени чушки, които се запичат на фурна. Готовото ястие може да бъде залято със сос Бешамел или с кисело мляко. Мислите ли, че бихте останали безразлични пред това кулинарно изкушение?

10.07.2014 г.

Мариновано пилешко на тиган

Знаете ли, че първата опитомена кокошка е обитавала долното поречие на река Инд в югоизточна Азия преди повече от 4000 години? А знаете ли, че пернатата животинка е внесена в Европа около V век пр. Хр. като жив товар на корабите на пътешестващи търговци в Средиземно море и години по-късно се установило, че тя е лесна за отглеждане храна и присъствието й станало обичайно в почти всеки дом?
     В наши дни консумацията на пилешко месо е популярна във всички точки на света. Никой не се замисля за произхода му и това е нормално, защото то се е превърнало в неизменна част от ежедневното ни меню, която е вкусна, полезна и финансово достъпна за всяко съвременно домакинство. Не на последно място няма как да не се отбележи, че пилешкото е универсален продукт, защото може да бъде печено на фурна, печено на скара, варено в супи и бульони, използвано в екзотични салати, както и в различни преработени месни продукти, като колбаси, кайма и др.
     Днешната рецепта е за мариновано пилешко, което остава сочно и след термичната обработка, а вкусът му е повече от апетитен. Каква е тайната на вкусното и сочно месо, приготвено по този начин? Много просто - честото обръщане от едната към другата страна, което на практика го капсулира с невидима коричка още в първите секунди на обработката и спомага соковете да се запазят във вътрешната част на месото. А вие изкушавате ли се от крехко пилешко?

8.07.2014 г.

Пържени пиперки по панагюрски

Намиращо се в централната част на Средна гора и носещо духа на планината, Панагюрище е един от градовете в България, съхранили своята старинна атмосфера, характерна за периода на Възраждането. В града има редица реставрирани възрожденски къщи, които ще ви потопят в историята.
     Освен с изобилие от природни достойнства, зареждащо с гордост културно-историческо наследство, Панагюрище има и своите запазени кулинарни традиции и ястия, които могат да доставят истинско кулинарно удоволствие. Най-известната рецепта от Панагюрище е тази за яйца по панагюрски. Други неустоими кулинарни изкушения с корени от Панагюрище са тутманик по панагюрски, пържени пиперки по панагюрски, пълнени картофи по панагюрски. В тази рецепта ще видите как да си приготвите пиперките по панагюрски, които са изключително апетитна комбинация от червени пиперки, гъсто кисело мляко, брашно и подправки.

7.07.2014 г.

Лазаня със спанак и сирене рикота

Лазаня е едно от най-популярните ястия от класическата италианска кухня, имащо своята дълга и интригуваща история. В действителност името "лазаня" изобщо не произлиза от италиански, а идва от древногръцки език и означава "чиния" или "купа". С течение на времето това наименование навлиза в кулинарния език, за да изобрази слоеве от фина паста, приготвени и редуващи се с различни съставки като месо, риба, зеленчуци, сирена, сос Бешамел и др. Начинът на приготвяне е в зависимост от региона, като най-известната в световен мащаб рецепта за лазаня е лазаня ала Болонезе.
     Настоящата рецепта е за традиционната италианска вегетарианска лазаня със спанак и рикота, която е с изключително впечатляващ вкус и не на последно място - ястие, което е чудесна алтернатива на класическата лазаня.
     Рикота е традиционно италианско сирене с лека текстура и мек и деликатен вкус. В състава му има редица от полезни вещества и витамини, с което се отбелязва, че то е не само истинско удоволствие за хората, които го вкусват, но е и много полезно за здравето. В съчетание с деликатния спанак, който е невероятен зеленчук, също богат на витамини и минерали, рецептата за тази лазаня се превръща в нещо наистина неустоимо и за вегетарианците, и за почитателите на месо.

6.07.2014 г.

Млечна супа с гъби

Съвременни изследвания  доказват, че много голяма част от стройните и в добра физическа форма хора, са редовни консуматори на супи. Експертите в областта отбелязват, че след зимното и пролетно натрупване на килограми, топлите супички са особено необходими за всеки човек, тъй като затоплят стомаха, стимулират перисталтиката и са изключително питателни. Храненето с лъжица стои и в основата на много диети и балансиращи хранителни режими. Ако желаете да се разделите с няколко килограма за кратко време, то няма по-добро решение от диетичната зелева супа .
     Всъщност, първите фактологически данни за "Нейно царско височество Супата" датират още от ІІІ в. пр. н.е. Древен разказ за пилето, начина му на попадане в тенджерата с вряща вода и приготвянето на ароматен пилешки бульон е запечатан в надпис в храма на Озирис в Мемфис. Любопитно ли ви е да разберете какъв е този надпис? Ето го и на български: "Един роб откраднал пиле от хранилището на фараона и го скрил в една тенджера с вряща вода. Стражата изненадал крадеца, точно когато дояждал вкусната кълка на пилето. Отвели го заедно с тенджерата и вкусния бульон при фараона. Очаквало се най-страшното наказание - да бъде екзекутиран. Фараонът подушил вкусната миризма, пожелал да опита бульона и парченце от сварената птица. Толкова бил възхитен от супата, която изял, че веднага разпоредил да свалят оковите на роба и го направил главен готвач."
     "Кулинарна работилница" ви препоръчва да опитате чудесната пилешка супа с топла застройка.
     В тази рецепта супата е с пресни гъби, моркови, пресен лук и прясно мляко. Изключително лесно и вкусно предложение с лека текстура и засищащо свойство! Кой иска купичка млечна гъбена супа?

3.07.2014 г.

Пилешки късчета с магданоз и булгур

Булгурът е изключително разпространена храна в турската и индийската кухня, както и в много средиземноморски страни, но кулинарната му история векове наред се е пишела в почти всички точки на света. Поглеждайки доста назад във времето, фактите доказват, че използването му започва преди около 4000 години в Близкия Изток. Булгурът, който е пълнозърнеста пшеница, измита и бланширана на пара или във вода, а след това изсушена и натрошена на малки зрънца, е възникнал от чисто практична гледна точка. Хората просто са търсели начини за обработка на житните храни, които да помогнат за дългото им съхранение. Третиран по този начин, булгурът запазва хранителните стойности на пшеницата, сред които 76% са въглехидрати, 18% фибри и много протеини, а освен всичко друго, готвенето му изисква време от 15-20 минути, което е невероятно предимство за така забързаното ни ежедневие.
     Силно застъпено в средиземноморската кухня е използването на булгур, вместо ориз. Той успешно е приготвян с пилешко месо, риба, в постни основни ястия, в зеленчукови кюфтенца, в баници и други тестени изделия. Най-известното му приложение е в салата Табуле - свежа комбинация от булгур, домати, много магданоз, лимонов сок и зехтин, която е типичен представител на ливанските кулинарни традиции. Закачливото й наименование е "любовна салата", което идва от свойствата на магданоза като природен афродизиак.
     В днешната рецепта ще има булгур и много магданоз, но не под формата на салата, а подпечени на фурна с късчета пилешко месо. Предложението носи своя ориенталски полъх, който любителите на този тип ястия, ще обикнат от първа хапка.