26.06.2014 г.

Родопски пататник

Родопите са едно от най-величествените места на българската географска карта. Планината може да предложи на всеки турист не само невероятен отдих и емоционално зареждане, но и допир до вековни култура и традиции, съхранили в голяма степен облика си и до днес. Говорейки за Родопите, няма как да не се споменат величествените родопски носии и омагьосващата българи и чужденци родопска музика, чието най-популярно лице и нещо като жива Вселена на планината, е прекрасната Валя Балканска. Повече от три десетилетия нейният глас се рее в космоса на американската совалка "Вояджър" с епичната песен "Излел е Дельо хайдутин".
     Не на последно място е легендарната родопска кухня, заради която хиляди туристи се връщат отново и отново в планината. Емблематични родопски ястия са клин (баница с ориз, лапад или коприва), родопски качамак, чеверме с мед, вкусен шарен фасул, катми, къпана баница. Родопите се славят и с изключително плодородните си почви, в които се раждат вкусните родопски картофи, наричани още патати. Едно от най-типичните картофени ястия там е пататникът, който може да бъде приготвен с кори и без кори, със сирене или не, но вкусът му винаги е неповторим, независимо от простотата на приготвяне. Всъщност това са повечето автентични родопски ястия - лесни и бързи за изпълнение, но с комбинация от продукти и подправки, които създават кулинарни шедьоври.

25.06.2014 г.

Имамбаялдъ

Френската дума за патладжан - "обержин" (aubèrginne), произлиза от санскритски и е преминала през персийски и арабски език. Независимо, че обикновено този особено пикантен зеленчук бива асоцииран със средиземноморските страни, неговата етимология сама разказва за пътя, по който се е движело растението през вековете - от изток на запад. Смята се, че родината му е Индия, а пренасянето му в Европа се е случило през ХV век.
     В Далечния Изток патладжанът е масово употребяван в китайската и японската кухня. Той е предпочитан изключително много и в Средиземноморските страни, където разнообразието от рецепти с негово участие е завидно голямо. Причина за това е неговата универсалност. Той може да бъде печен на фурна, сотиран, пържен, запечен на скара, както и задушен. Изпичането на скара на филийки патладжан е станало популярно в Южна Италия, а и в съвременната кухня като цяло, тъй като по този начин патладжанът поема по-малко мазнина, отколкото при пържене. Сред известните задушени ястия с патладжан е великолепният френски "рататуй", италианската "капоната" и огромен набор от индийски специалитети.
     Традиционно за балканската кухня, и по-конкретно за турската кухня, е прекрасното постно ястие Имамбаялдъ, съставено от патладжани, моркови, лук, червени домати, чесън и други подправки по желание. Буквалният превод на ястието е "имамът припадна", като популярната легенда гласи, че, опитвайки за първи път апетитната гозба, един висш духовен сановник (имам) припаднал от възхищение. Вариации на рецептата изобщо не липсват, което е обичайно за всички известни специалитети. Ако говорим за днешната рецепта, то тя е изключителна! Не бихте се затруднили да я приготвите, а вкусът й... Е, чак да припаднете, едва ли, но възхитата от комбинацията на различните зеленчуци, подправени с чесън и свеж магданоз, и задушавали се повече от час на тих огън, е гарантирана!

23.06.2014 г.

Меден сладкиш с ананас

Още от древността медът е използван като храна и лечебно средство. Древните египтяни, например, са били много добре запознати с неговите козметични и консервиращи свойства, като успешно са го употребявали за балсамиране. Също в Египет, където е бил високо ценен, медът се е използвал като платежно средство на пазара. Римляните пък са запазвали дивеч и пресни плодове в съдове, чиито стени обилно намазвали с мед. В арабския свят почитали меда като чудотворна храна, която удължава живота, а славяните го използвали и като храна, и като съставка в медовина - напитка, която постоянно съпътствала битието им.
     В наши дни медът продължава да бъде една от най-полезните за човека храни, наред и с другите популярни пчелни продукти - пчелния прашец и магическото пчелно млечице. Медът съдържа гроздова захар (глюкоза), плодова захар (фруктоза), много белтъчини, азотни вещества, вода, редица витамини, минерални соли и микроелементи като фосфор, калций, желязо, магнезий, йод и много други. Той е и висококалоричен, тъй като 100 гр. мед се равняват на 315 калории. Изключително подходящ е за хора, активно занимаващи се със спорт, туризъм и тежък физически труд, както и за хора, подложени на умствено напрежение и натоварване. 
     Характерният меден вкус е повод той да бъде прилаган успешно в кулинарията, най-вече в сладкарската промишленост, тъй като е устойчив при печенето на различни сладкарски изделия, а и е чудесна съставка при приготвянето на десертни глазури. Известни сладки изкушения с мед са популярните крехки медени сладки, известни като меденки, хрупкави бисквити с мед, медени блатове за торти и сладкиши, кексове с мед и обичаните сусамови или многозърнести блокчета с мед. В днешната рецепта ще видите идеята за един невероятно съблазняващ сладкиш със сочни шайби екзотичен ананас и приканващ дъх на мед и канела. Повече от опияняваща комбинация!

18.06.2014 г.

Хайвер от тиквички

Когато говорим за хайвер, на кулинарен език това не винаги означава популярната съвкупност от яйцата на дадена риба, а доста често всъщност е наименованието на различни комбинации от сезонни зеленчуци и подправки, настъргани или пасирани така, че да образуват еднородна консистенция. Зеленчуковите хайвери са широко разпространени в повечето национални кухни, тъй като могат да бъдат сервирани както индивидуално като апетитна разядка, така и като свежо допълнение към множество основни ястия. Предимството им е, че се приготвят лесно и сравнително бързо, в зависимост от продуктите, които се слагат в тях.
     Без съмнение в България един от най-приготвяните зеленчукови хайвери е традиционното и безкрайно обичано кьопоолу, основно съдържащо патладжани, зелени или червени чушки и домати. Също по традиция, кьопоолуто е в основния списък от така наречената зимнина или типичното за повечето балкански народи консервиране на различни плодове и зеленчуци за зимата.
     Една от зеленчуковите визитки на пролетта и лятото е тиквичката. Акцентът в днешната рецепта е именно тя. Хайверът от тиквички е повече от апетитно предложение, което можете да приложите и на закуска като нежен пастет върху препечената филийка хляб, и на обяд и вечеря като засилващо апетита предястие или ароматен гъст сос към любимото ризото, например.

15.06.2014 г.

Патешки сърца, запечатани в масло

Обикновено патешкото месо е едно от най-пренебрегваните птичи меса, колкото и полезно да е всъщност. В състава му влизат високо съдържание на белтъчини, селен, фосфор, желязо, цинк и много витамини от група В. Независимо, че е считано за доста богато на мазнини месо, което е и основен довод да не присъства често в менюто ни, научни изследвания показват, че в него има и мастни киселини като омега-3 и омега-6, което го прави полезно за здравето на сърцето. Приемано в разумни количества, патешкото месо може да бъде верен приятел на човешкия организъм.
     Освен с вкусното си месо, патешкото е известно и с вкусните си дреболии. Днешната рецепта е за лесно предястие с патешки сърца - истинско удоволствие за небцето на всички кулинарни ценители. Дори да наподобяват на пилешките сърца, патешките са много по-едри, сочни и крехки, а леко запържени в масло, са едно много обичано предястие в целия свят. Изобщо няма да съжалявате, ако го опитате!

11.06.2014 г.

Тиквички бюрек с извара и маслини

Манията за тиквички е в разгара си! Пазарите изобилстват от тях, в изобилие са и рецептите с тяхно участие. Вкусовите качества на тиквичките  отдавна са признати, а в комбинация и с други продукти са предпоставка за създаването на кулинарни шедьоври. Днес обаче, "Кулинарна работилница" ви предлага една рецепта, която не е от най-популярните с тиквички, но задължително трябва да се опита - тиквички бюрек с извара и маслини.
     Изварата е сред най-пренебрегваните млечни продукти и често е била третирана като отпадък след производството на масло и кашкавал, което е повече от парадоксално. Тя е всичко друго, но не и второкачествена храна. Високото й съдържание на белтъци е доказателство за чудесните й хранителни качества, а що се отнася до първичния й вкус, той лесно може да бъде обогатен с други продукти и подправки. Изварата е прекрасна добавка към ястия с чушки, моркови или тиквички, към много предястия или домашни зеленчуково-млечни пастети. В настоящата рецепта изварата е част от ароматна плънка с яйца, сирене и маслини, която съединява два пласта от любимите тиквички, поляти накрая с прясно мляко и яйца. Изключително профирно предложение! Опитайте!

10.06.2014 г.

Сироп от бъз

Бъзът е може би най-древната билка, известна на човека, която целенасочено е била култивирана, за да може да бъде прилагана като лечебно средство. Това сочат резултатите от изследвания на медицинския център в университета в Мериленд. Факт е, че плодовете на бъза имат много високо съдържание на витамин С и са основен източник на антиоксиданти, тъй като съдържат в себе си още много витамини, аминокиселини, каротини и танин. Все още има спорове по отношение на категоризирането на свойствата на това растение, поради наличието на веществата самбуцин и самбунигрин в неузрелите му плодове, чието влияние върху човешкия организъм може да предизвика гадене и повръщане.
     И все пак, никак не е случайно сравнението на бъза с жен-шена, нито използването му в природната медицина от векове насам, в която се прилагат всички части на растението.
     Малко преди да настъпи астрономическото лято, се събират съцветия от бъз, преди тяхното презряване, за да се изсушат за чай или да бъдат използвани за направата на популярния бъзов сироп. Днешната рецепта е именно за последния вариант. В нея ще видите как можете да си приготвите ароматен домашен сироп от бъз, от който ще можете да си направите страхотна тонизираща напитка през горещите летни месеци, да го използвате като съставка в екзотичен коктейл или да му се наслаждавате в студените месеци, което също не е за пренебрегване.

8.06.2014 г.

Черешов кейк

В последните дни на пролетта и в загатващите силни слънчеви лъчи, от които се предусеща наближаващото лято, узряват и едни от първите летни плодове - черешите. Още в древни времена черешовите дървета биват възхвалявани не само заради вкусните плодове, които раждат, но и заради невероятния млечно-розов ореол, който ги обгръща, когато цъфтят.
В приказния кулинарен свят сочните червени плодове се използват най-вече в приготвянето на сладкиши, сладка, конфитюри, сокове и т. н., повод за което е първичната им сладост, на която никой професионален или любител сладкар не може да устои. За съжаление присъствието им през летните дни е за кратко - от началото на юни до средата на юли приблизително. Затова нямаме време за губене и започваме да им се наслаждаваме!

7.06.2014 г.

Варено жито с бисквити

Почти в цял свят денят на мъртвите, който католиците наричат "Всех светих", се отбелязва през ноември. В Перу на втория ден на ноември денят на напусналите този свят хора се чества с пеения и музика, съпроводени с оставяне на храна и напитки на гробовете. Във Франция хората обядват на гробовете за Голямата задушница. В Япония пък осветяват гробовете за три денонощия, а близките носят цветя и корабчета, направени от хартия, които пускат във водата, за да душите на напусналите ги същества да могат да стигнат домовете им.
     В България денят на мъртвите - Задушница, се чества три пъти през годината, като датите всяка година се изместват, но винаги са в събота: събота срещу Неделя Месопустна, събота срещу Петдесетница и събота срещу Архангелов ден. Обикновено месеците са март (в редки случаи февруари), юни, т. нар. черешова - тази година на 7-ми юни, и ноември, когато се отбелязва Архангелска задушница. По традиция българите отправят молитви, палят се свещи и на гробовете се носят храна и цветя.
     На Черешова задушница християните отиват на гробовете на починалите си близки, запалват свещ, преливат с вода и червено вино и раздават варено жито, хляб и череши - плодът, дал име на панахидата.

5.06.2014 г.

Ягодово тирамису


  "Ободри ме, вдигни ме на крака!" е буквалният превод на името на един от най-популярните италиански десерти в световен мащаб - обожаваното Тирамису! Вероятно няма човек, който да го е вкусил и да не се е влюбил в него, а и как би било възможно това да не се случи, имайки предвид омагьосващата му комбинация от бишкоти, напоени в кафе, обляни в крем на основата на сирене маскарпоне, и често съчетани със сметана и сочни плодове.
     Впрочем, десертите като цяло винаги са били свързвани с изкушаваща сладост и визия, която приканва да ги опиташ, но в италианската кухня десертите са много повече от сладко изкушение, много повече от приятна изненада след основното ястие. Италианците са изключителни гастрономи, с изключително специално отношение към храната и детайлите в приготвянето й, което е направило десертите им като удоволствие, което те замайва, страст, която те завладява безвъзвратно. Къде е ключът към тази сладка магия? Много просто - съставките на така популярните италиански десерти са прецизно селектирани, за да образуват точната и запомняща се комбинация. Доказателство за това са редицата им попадения, популярни в цял свят, като дзукато - прекрасен десерт с тиква и бишкоти, торта ди меле - ябълково изкушение с маслено тесто и кедрови ядки, панджиало - традиционен коледен сладкиш, създаден в Тоскана, изобилстващ от ядки, сушени плодове, мед и подправки, панетоне - пухкав златен хляб, приготвян за Великден, профитероли - съблазнителни мини-еклерчета от парено тесто със сладък пълнеж и обляни в млечен шоколад и лешникови ядки, кростата - завладяващ сладкиш с хрупкав маслен блат и сочен пълнеж от конфитюр, кантучини - ароматните двойно изпечени бишкоти, емблематични за Тоскана, пана кота - ефирен крем, гарниран с плодове, желе и различни сиропи по желание, и още много други прекрасни десерти от неповторимата кухня на Италия.
     В днешната рецепта ще разберете как да си приготвите изкусително ягодово тирамису - сладка симфония от бишкоти, кафе, маскарпоне, сметана, какао и свежи градински ягоди. Хайде, поглезете се, защото го заслужавате!

3.06.2014 г.

Подлучени тиквички с ориз и варени яйца


  Тиквичката е едногодишно растение с дълго, влачещо се стъбло. Родината й не е известна. Първите данни за използването й за храна датират от ХVІ век. Днес тиквичките, които могат да бъдат в жълт или зелен цвят, се появяват на пазарите от ранна пролет и са достъпни до късно през есента, като от тях могат да се приготвят невероятно вкусни ястия и свежи салати. Не на последно място е и опцията да бъдат консервирани.
     В тази рецепта тиквичките са в прекрасната комбинация с ориз, варени яйца и апетитен млечен сос с много копър. Голямото съдържание на калий в тиквичките се отразява благоприятно върху водния баланс в организма, спомагайки лесното му освобождаване от задържаните течности. Ето защо е желателно да добавите тази рецепта към списъка си с диетични гозби, както и колкото се може повече рецепти, в които на пиедестал стои тиквичката. Просто прекрасен зеленчук!

1.06.2014 г.

Бананов крем с череши и ягоди

Този вкусен плод, в който може би са влюбени всички малчугани, е познат от много дълбока древност. Официалната му родина е Азия, а в наши дни бива отглеждан в най-малко 107 страни. Основното приложение на бананите е в хранителната промишленост, като могат да бъдат консумирани самостоятелно в сурово състояние или да се използват за приготвяне на най-разнообразни десерти и сладкиши. Любопитен факт е, че първо в Южна Америка и Африка започват да използват зелените банани за направата на солени ястия и предястия, защото са по-дребни и с по-твърда консистенция. Да, леката бананова сладост със сигурност придава екзотичен акцент в смесица със солени меса и зеленчуци, което обяснява многообразието от подобни рецепти в съвременния кулинарен свят.
     Освен умението си да задоволят и най-капризните кулинарни вкусове, бананите притежават и завидни лечебни свойства, но за тях ще прочетете в някоя от следващите рецепти на "Кулинарна работилница", защото в тази ще си говорим за един ефирен бананов крем, на който трудно ще можете да устоите. Текстурата му е като нежно кадифе - пленяваща комбинация от вплитането на въздушна сметана и наситен бананов акцент. Ярко червените парченца плодове в него пък са сочен контраст, който тотално ще спечели и деца, и възрастни, вписвайки този десерт в графа "любими кремове". Бонус идея в случая е, че може да се използва и за пълнеж на различни сладкиши и торти. Ще загубите, ако не си го приготвите!